Надеждата - казват, че тя умирала последна. Колко ли самотна е тази смърт. Да няма кой да потъжи за теб…защото просто няма “след теб”. Не че нашата човешка смърт е по-малко самотна. Но поне успокояваме суетата си с надеждата, че някой ще поскърби за нас…преди да ни забрави.
                И въпреки, и напук на всички и всичко искам да вярвам, че има надежда за всеки. Мислейки за думата "надежда" в главата ми изплува скъп детски спомен:

Продавач на надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал...познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.

Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.

А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

/Джани Родари/

..::..

Ех, иска ми се и аз да имах магазинче за надежда и да раздавах ....
Надежда! Любов!...Усмивки!

Kolko krasivo((((:

Джани Родари и " Продавача на надежда "-върна ме доста назад и ми стана топло! Благодаря ти!

Любим стих и се радвам, че е направил впечатление :))) Понякога връщането назад във времето е доста полезно, за да продължим напред, не мислиш ли? Особено когато имаме и надеждата !!! :))) Хубав ден :)