(Както си се разработил, дали ще ме усетиш, когато се облегна на рамката на вратата?)
   
Обичам да те гледам отстрани.
Когато работиш или говориш с хората, или си се унесъл в своите си мисли. Емоцията толкова добре преминава през лицето ти, че понякога ми се иска да протегна ръка и да проследя пътищата й - от яда, който сбръчква челото ти; през лекото съмнение, което повдига веждата; очудването, което разширява очите ти и съсредоточеността, която ги присвива. Любим ми е смеха ти – онзи смях, който те сварва неподготвен и който понякога предизвиквам с коментариите си, бележките и картичките - отмяташ глава назад и се смееш искрено и от сърце.... Или пък се стискаш и попоглеждаш настрани, дали някой не е забелязал как се опитваш да останеш сериозен, а смехът ти напира да излезе. И колкото по-сериозен се опитваш да бъдеш - толкова по-смешно ти става...
Унесла съм се в мисли и не съм усетила кога си ме забелязъл. Изчервявам се като дете, хванато да бърка в буркана със сладкото. Дали мислите ми са се изписали на лицето?
Притеснявам се леко, че и колегите ти ме поглеждат уж тайно. Хайде, да не събираме толкова явно очите на хората...дай да ти покажа нещо на компютъра... заставам до теб, слагам ръката си върху твоята на мишката, долепям бузата до твоята, за да виждам уж по-добре и....дали чуват и другите как промърквам, дали виждат как лекичко се галя в теб...дали ще засекат желанието в погледа ми... Обръщаш назад глава, уж колкото да парираш някоя закачка, а всъщност завираш нос във вратлето ми, за да усетиш аромата ми и - о! ужас! - преди да се загледаш отново в монитора и пак да долепиш буза до моята – ме близваш лекичко на границата между вратлето и рамото.. Очите ти безсрамно се опитват да се мушнат под блузата, а аз така наведена им давам добър фронт за действие. Галиш ръката си в моята, докато движа мишката и ми прошепваш едва-едва : "Искам да потъна в теб".
Защо ей така изведнъж, срещайки твоите очи си представям момента, в който ще те задържа с бедрата си, а ти ще си в мен, обгърнат от мойта мокрота...
Ръката ти се раздвижва и усещам как се отърква във зърната ми. Пръстите ми изстиват...сложи ръка върху моята. Виждаш ли как съм стиснала другата в юмрук, за да не я изпусна извън контрол? Представям си я как се движи по панталона ти - от коляното нагоре по бедрото...боже, ще ни види някой! Страх ме е да мръдна – имам чувството, че ако отлепя бедра едно от друго, издайническата влага ще тръгне на малки капчици надолу и ще остави малки мокри пътечки.
Няма шанс да ни оставят сами, нали?

Пак си се разгонила!

Един постинг на страстта, любовта и желанието ;)

"Интереси:Колкото повече, толкова повече :)" = на МЕЧО ПУХ:)

Поста е повече за релакс и приятни мисли, създаващи положителни емоции - а страстта, любовта и желанието го могат това :))) Много усмивки от мен !

Да, това е казано от Мечо Пух :)))